Създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив – 1885 г.

Днес отбелязваме 140 години от създаването на  Български таен централен революционен комитет. 

На 10 февруари 1885 г. в Пловдив група революционери и участници в Руско-турската война (1877 – 1878) създават Таен революционен комитет. Неговата цел е да ръководи освободителното движение в Македония и Тракия и да обедини всички български земи.

През април комитетът окончателно се оформя като Български таен централен революционен комитет. Той си поставя за задача чрез „революция морална и с оръжие“ да постигне съединението на Източна Румелия с Княжество България. Движещата сила в начинанието е революционерът, журналист, писател и държавник Захари Стоянов – председател на комитета.

За събитието неговият близък съратник, опълченецът и политик Иван Андонов разказва:

„Движението на духовете по Македонския въпрос бе създало едно настроение между българското население в двете Българии, готово да почне сериозна работа. На 5 февруари 1885 г. се яви при мене македонецът Спиро Костов и ми заяви, че в моето лице и в лицето на Захарий Стоянов виждал хора, способни да се заловят за революционна борба с цел освобождението на македонските българи от турско иго.

На 10 февруари [свикахме] едно тайно събрание в моята къща от познати и верни другари, искрено предани на народната кауза. В това събрание бяха избрани за централен комитет в Пловдив: Захария Стоянов, председател, наша скромност Иван Андонов, секретар, Тодор Гатев, касиер, а за членове: Петър Зографски, опълченец, Карайовев, македонец-учител, Спас Турчев, революционер от Априлското въстание, поручик Ганю Атанасов, пловдивски военен прокурор, Иван Стоянович, секретар в Дирекция на правосъдието и Спиро Костов, [опълченец] от Велес, Македония. Още в същото заседание председателят постави на масата една сабля и един револвер и ни подведе под клетва. Ние събрахме от нас по пет лири турски за посрещане на разноските. След това писахме на Стою Филипов в Чирпан да ни изработи един печат с надпис „Македонски комитет“ в средата с лъв.

Целта на комитета беше не само освобождението на Македония, но и обединението на целокупния български народ, разпокъсан от Берлинския конгрес. Избра се и една комисия да изработи революционния устав на комитета. На 15 февруари писахме в следните градове специални писма все до известни лица с обществено-патриотическо минало с молба да се съставят под клетва подобни комитети, които ще имат за цел освобождението на Македония и съединението на Източна Румелия със Северна България, а именно в Станимака, Чирпан, Голямо Конаре, Сливен, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Татар Пазарджик, Бургас, Панагюрище и пр.„