Освобождението на Пловдив (16 януари 1878 г.)

След един петвековен период на османско потисничество, отново свободата изгрява над вечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето достойно място в паметта на нашите съграждани.

Освобождението на Пловдив е важен момент от заключителния етап на Руско-турската война. На 4 януари е освободена София. Западният отряд на генерал Гурко настъпва в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари генерал Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. С настъпването на вечерта се появяват огромни пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи. В този момент генерал Гурко изпраща капитан Александър Петрович Бураго със своя отряд от 63 драгуни на разузнавателна мисия и в опит да спаси града. Капитан Бураго превзема и железопътната станция. Започва прочистването на махалите от черкезите и башибозуците.

В ранната утрин на 16 януари 1878 г. над Пловдив изгрява свободата, а пътят на руските войски към Одрин е открит. Но в своята злоба, оттеглящите се турски войски, извеждат от затвора „Таш капия“ 123 българи-участници в национално-освободителните борби, и в местността „Остромила“ ги избиват. Сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков.

Към обяд пристига с щаба си генерал Йосиф Владимирович Гурко.

На 16 януари 1878 година се поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управлението на града.

Да живее България!