Регионален исторически музей – Пловдив представя реставрираната учебна стенна „Карта на земните полукълба“, използвана като помощно средство в обучението по землеописание, което ние днес наричаме география. Тя служела за това, учениците да възприемат знанията за света не само чрез текст, но и чрез изображение, което правело ученето по-лесно, по-интересно.

Картата е издавана и предлагана от Книжарницата на Христо Г. Данов и е свидетелство за стремежа на българските учители да въвеждат модерни за времето си методи на преподаване чрез визуализация.

Реставрацията е извършена от Христина Цветкова – дългогодишен реставратор, както и ръководител на Лаборатория за консервация и реставрация към ОИ „Старинен Пловдив“, благодарение на чийто професионализъм тази културна ценност е съхранена и представена в своя автентичен вид.

Нека да се върнем назад във времето – втората половина на XIX век – търсят се начини как да се „повдигне“ образованието на нашия народ. Христо Г. Данов е убеден – „…Всички предмети…трябва да се учат с разум, а не както е било досега – наизуст.“

„Кога ся приказва на дѣца-та урокъ трѣбува да се имъ ся покажѭть на картѫ-тѫ всичкы нѣща, що ся срѣщат въ урока, и въ всякой случяй да ся не оставять да си учять урока изустъ прѣди да го научять добрѣ по картѫ.“ Из Предговор от Й. Груев към „Малък землеописателен атлас за деца“, 1866 г., изд. Книжарницата на Христо Г. Данов

В каталозите на Книжарницата на Христо Г. Данов можело да се открият разнообразни географски помагала – географски карти, глобуси, модели на небесен хоризонт, планетарий и др. Те служели не само за онагледяване на материала от учебниците, но и за да се формира чувство за универсална принадлежност към човешкия род, обитаващ планетарения си дом – Земята.

Образованият човек „Трѣбва да познава земѭтѫ, на коѭто живѣемъ; т.е. да познава какво нѣчто е земята; какво мѣсто дрьжи тя въ свѣта; отчто става на неѭ день и нощь и отгдѣ доходи да бывать на неѭ пролѣть, лѣто, есень и зима. Да знае что ся намира вѫтрѣ въ земѭтѫ, отвънъ и отгорѣ на неѭ, и още да знае, че слънцето грѣе и за другы села и градове и за другы царства и народы по земѭтѫ, а не грѣе само за него и за неговото рождено мѣсто; освѣнь това трѣбва му да знае, гдѣ какви народи живѣѭть, гдѣ какви мѣста и градове ся намирать и въ кои отъ тѣхъ каква стока излази или влази. На всичко това учи Землеописанiето.“Летоструй, 1869 г.

„Карта на земните полукълба“ ни дава възможност да оценим еволюцията на визуалните педагогически ресурси. Наблюдението, разбирането и откривателството винаги ще присъстват при човека като етапи от познавателния процес – както тогава, през XIX в., така и днес.